Свободният артист не чака Министерството на културата
- Как ти се отразиха последните 9 месеца?
- Отразиха ми се зле, от една страна, тъй като стопираха концертите, фестивалите, на които свирехме и си изкарвахме хляба преди пандемията. Ние сме доста пътуваща група и от 31 години се въртим на колелото на живота. Свирим на всевъзможни веселби, фестивали, бирфестове, мотосъбори, клубове, частни празненства, рождени дни, дори на сватби. Сега единствено виждам фотоси и си припомням какви яки купони въртяхме. От друга страна обаче, тази насилствена почивка ми оказва помощ да свърша неща, които отсрочвам с години.
- С какво се занимава един музикант по време на епидемиологична конюнктура?
- Занимавам се в домашното ми студио, пиша песни и други неща, поставям изолираност, мажа, работя по двора, провеждам записи на нови части, върша усъвършенствания в нашия клуб Patches Blues Bar, имам 12-13 нови части за нов 20-и албум. Но най-хубавото, което съумях да направя, е подготовка за издаване на концертен албум " Васко Кръпката и ПББ - 30 години на Пътя ". Това е един чудноват концерт, който направихме предходната година в зала " Универсиада ", записахме и заснехме. Получи се страховит спектакъл с 30-тина остарели и нови песни. Надявам се за Коледа да го държа в ръцете си и това ще бъде най-чудния коледен подарък за мен и за всички съучастници. Ще бъде доста красиво юбилейно издание на двоен CD и DVD.
- Написа ли „ Коронавирус блус “ или нещо сходно?
- Написах много части - за мътната вода, която ни залива отвсякъде, за американската виза, която доста хора сме мечтали, за остарелия компас, за живота на пътя, за самотния вълк, нещо като продължение на тематиката за кучето на крайния квартал... Едно парче, отдадено на Буги Барабата, който се пресели към безконечните ловни полета, основано на негови крилати лафове, както и на много пандемична ария, споделя се „ Не се продава ” и в нея се пее „ когато някой ден изляза от пандиза, ще прегърна свободата и няма да я дам! ” Най-мракобесното парче се казва „ Нова историа Бг ”, има 15 куплета и 3 припева, напряко кърти!
- Какво мислиш за ограниченията на правителството против вируса?
- Нямам посланичество нито в Народното събрание, нито в държавното управление, нито в президентството, но и по никакъв начин не желая да съм на тяхно място в тези сложни за всички времена. Едно съм сигурен, нашите ръководещи нямат толкоз ум, че да измислят този вирус, и не ги упреквам за това, както вършат доста хора. Смятам, че демокрацията е независимост и отговорност. Вярвам, че в сложни времена би трябвало да сме по-задружни и да оставим на назад във времето лошотията, а да сме по-човечни, тъй като ситуацията е сложна за всички. Пък като дойдат избори, да накажем неприятните мутри и ченгета, които ни спъват 31 години и да гласуваме за нови, по-културни, по-красиви, по-умни, и най-важното - несвързани със старите структури ръководещи.
- Обществото се е разделило на вярващи и невярващи в заплахата от вируса. А ограниченията на държавното управление се разясняват от две гледни точки - хуманистична и икономическа. Едната гласи „ няма по-голяма полезност от човешкия живот “, а другата „ А защо ни е този живот, в случай че всичко банкрутира? ". Твоето място къде е по тези оси?
– Уф, е по какъв начин пък все намираме метод да се разделяме, и то толкоз поляризирано, че другари, братя се изпокарат и не си приказват с години... Как пък нашето общество не се сплоти един път! Като се видяхме свободни, откакто падна Стената, все ще намерим да се разделяме за нещо, а какъв брой послушни бяхме, като нямахме право на лично мнение... Направо ми се повдига понякога, като чета и чувам вести. Аз постоянно имам вяра. Моето място е да съм „ синя каска ”. Двама като се карат, аз ги разтървавам. В случая не съм на страната на мангър-мрънкачите и неверующите, тъй като виждам какво се случва по необятния свят. Никога не не помня, че живеем в по-добрата част на земното кълбо, и се веселя, че България се преценява с естествения, а не с Третия свят. Така че нося маска, вардя отдалеченост не тъй като ме е боязън от гибелта, а тъй като не желая да съм в тежест на днешните ни герои – медиците. Там е мойто място, при медиците... нали съм Доктор Блус (намигане).
- Можеш ли да коментираш ограниченията на Министерството на културата в помощ на свободните актьори, към които и ти принадлежиш?
- Не! Смятам, че свободен актьор е оня, който не чака на Министерството на културата. Представяш ли си Мик Джагър, Джими Хендрикс, Дейвид Гилмор и прочие да чакат помощи от някакво министерство?
- Преди няколко години ти написа във Facebook едно „ прощално писмо “ до подалия оставка от поста ръководител на Комисията по просвета Слави Бинев. Вече три години и половина отпред на същата комисия е друга известна с дейностите си в българската просвета персона - Вежди Рашидов, създател - за разлика от Бинев. Творец е и сегашният министър. Това по-добре ли е за културата?
- От време на време пиша някакви протестни писма и май понякога хваща дикиш. Рашидов несъмнено е създател, не знам и не ме интересува, но всички го видяхме по какъв начин " Мултигруп " му даваха някаква премия, което не беше по никакъв начин културно съгласно мен. За настоящия министър не знам нищо и не мога да кажа. Както към този момент споделих, считам, че рокаджиите са надалеч от министерствата. Културното министерство съгласно мен би трябвало да се погрижи за класиката, за театъра... ние все ще се оправим! Вярвам, че нашата аудитория е нашето министерство и по този начин е най-чисто и почтено.
- На протестния концерт в края на септември прикани „ Пазете се от вируси и комунисти! “. За вирусите е ясно, само че няма маски, които да пазят от комунисти. Не знам и по какъв начин да се дистанцираме обществено от тях - те са и измежду ръководещите, и в опозицията, и измежду самостоятелните, и измежду балансьорите?
- Много е елементарно. Като дойдат изборите, отваряме интернет и четем. Сега най-малко има отворени досиета и прочие история на индивида, който си е платил с нашите пари да го дават на тв приемника и да омайва със сладки приказки. Четеш му историята и преценяваш дали да му вярваш. На всички избори съм дал своя вот за необвързани с Българска комунистическа партия хора, последните години тези хора никак и не влизат в ръководството. Чудя се по какъв начин може народът толкова години да гласува за ченгета и всевъзможни „ някогашни ”, и за техните деца и храненици.
- Имаш ли пояснение за какво след 30 години сме в това състояние?
- Първо да кажа, че не считам ситуацията за чак толкоз неприятно, колкото злите езици приказват. Според мен у нас се случиха и доста хубави неща макар мафиотската ни кагебарска народна власт. Вярвам, че в България този, който има познания, умения и хрумвания, може да просперира. Познавам такива хора, обкръжението ми е от такива.
Но другояче... В началото на 90-те пуснаха бухалките, с цел да спрат ентусиазма на можещите и умеещите да работят и да развиват частен бизнес. Настъпиха свободните медии и вместо тях постановиха няколко ченгесарски. Премахнаха от музикалните щендове набиращата скорост българска музика - национална, рок, поп, блус, джаз, и изпълниха България с чалга. Напомпаха множеството медии с тази пост текезесарска халтура. В най-гледаното тв време един бръснатоглавец облъчваше простолюдието с неговите извратени послания... А помните ли разгологъзения билборд на паметника " Левски " на един гей-ромски извивач? Уф, чак ми се вгади, като си спомня. Все по този начин наречените „ дейни мероприятия ” за настройването на публичното мнение, тъй като публичното мнение взема решение изборите. Ето ви го резултата. България я ръководи Бай Мачо. Това е моето пояснение.
- Наскоро Вътрешна македонска революционна организация се опита да прокара законопроект за наложителни квоти за българска музика в ефира. Появиха се дори заглавия „ Музикалният отрасъл подкрепи… “. Какво не доближава на българската музика, с цел да има потребност от сходни ограничения?
- Принципно съм срещу наложителните неща. Особено в изкуството. Но някак си ми се желае да звучи в ефир повече Валя Балканска, Янка Рупкина, Ваня Костова, Георги Минчев, Милена, Валди Тотев, Стефан Вълдобрев, " Подуене блус бенд "....и доста други музиканти и артисти, които вършат хубави песни. Струва ми се, че всичко може да се прави, в случай че се съблюдават неписани закони и музикалните редактори наблегнат на повече българска, ама не обикновена, направена на компютър без присъединяване на нито един музикант, а стойностна, интелигентна и красива българска музика.
- Кои музиканти (живи и мъртви) би събрал в идеалната за теб блусрок група - вокал (хармоника), китара, клавир, бас, барабани?
- На барабаните Джон Бонъм, на баса Уили Диксън, на пианото Били Престън, китари Джими Хендрикс, Рори Галагхър, Стиви Рей Воон, хармоника Пол Бътърфийлд, Уилиям Кларк, вокал Мъди Уотърс, Джо Кокър, Дженис Джоплин, Георги Минчев, бекинг вокал Беси Смит, Биг Мама Тортън... доста са.
- Как се отнасяш към новите способи за слушане на музика през стрийминг платформите? В може би най-популярната видях единствено 1 албум на " Подуене блус бенд " и два твои?
- Нека има всевъзможни способи. Мисля, че интернет оказва помощ да влезем в къщите на хиляди хора... Е, не можем да изкараме огромни пари от това, но по-важно за мен е музиката да се популяризира и да допира хората, пък премията все ще пристигна някой ден.
- За какво мечтаеш и защо си признателен?
- Мечтая за доста завършения на пътя на музиката. Мечтая за пътешествия, за концерти и всевъзможни пачанги, с китара и хармоника в ръка... Мечтая настроението на нашата упорита нация да се вдигне някак и да се отдават хората не на мрънкане, а да съзидават и да се забавляват.
Благодарен съм на хората по нашите концерти за тези 30 години ваучър, бунт и ентусиазъм за мир, обич и независимост,.. Блусът е нашият дом, а Рркендролът - нашият полет... Научихме се да свирим пред доста и пред не толкова доста хора, само че най-важното е, че нито веднъж не се поколебахме да намираме смисъл.
- Отразиха ми се зле, от една страна, тъй като стопираха концертите, фестивалите, на които свирехме и си изкарвахме хляба преди пандемията. Ние сме доста пътуваща група и от 31 години се въртим на колелото на живота. Свирим на всевъзможни веселби, фестивали, бирфестове, мотосъбори, клубове, частни празненства, рождени дни, дори на сватби. Сега единствено виждам фотоси и си припомням какви яки купони въртяхме. От друга страна обаче, тази насилствена почивка ми оказва помощ да свърша неща, които отсрочвам с години.
- С какво се занимава един музикант по време на епидемиологична конюнктура?
- Занимавам се в домашното ми студио, пиша песни и други неща, поставям изолираност, мажа, работя по двора, провеждам записи на нови части, върша усъвършенствания в нашия клуб Patches Blues Bar, имам 12-13 нови части за нов 20-и албум. Но най-хубавото, което съумях да направя, е подготовка за издаване на концертен албум " Васко Кръпката и ПББ - 30 години на Пътя ". Това е един чудноват концерт, който направихме предходната година в зала " Универсиада ", записахме и заснехме. Получи се страховит спектакъл с 30-тина остарели и нови песни. Надявам се за Коледа да го държа в ръцете си и това ще бъде най-чудния коледен подарък за мен и за всички съучастници. Ще бъде доста красиво юбилейно издание на двоен CD и DVD.
- Написа ли „ Коронавирус блус “ или нещо сходно?
- Написах много части - за мътната вода, която ни залива отвсякъде, за американската виза, която доста хора сме мечтали, за остарелия компас, за живота на пътя, за самотния вълк, нещо като продължение на тематиката за кучето на крайния квартал... Едно парче, отдадено на Буги Барабата, който се пресели към безконечните ловни полета, основано на негови крилати лафове, както и на много пандемична ария, споделя се „ Не се продава ” и в нея се пее „ когато някой ден изляза от пандиза, ще прегърна свободата и няма да я дам! ” Най-мракобесното парче се казва „ Нова историа Бг ”, има 15 куплета и 3 припева, напряко кърти!
- Какво мислиш за ограниченията на правителството против вируса?
- Нямам посланичество нито в Народното събрание, нито в държавното управление, нито в президентството, но и по никакъв начин не желая да съм на тяхно място в тези сложни за всички времена. Едно съм сигурен, нашите ръководещи нямат толкоз ум, че да измислят този вирус, и не ги упреквам за това, както вършат доста хора. Смятам, че демокрацията е независимост и отговорност. Вярвам, че в сложни времена би трябвало да сме по-задружни и да оставим на назад във времето лошотията, а да сме по-човечни, тъй като ситуацията е сложна за всички. Пък като дойдат избори, да накажем неприятните мутри и ченгета, които ни спъват 31 години и да гласуваме за нови, по-културни, по-красиви, по-умни, и най-важното - несвързани със старите структури ръководещи.
- Обществото се е разделило на вярващи и невярващи в заплахата от вируса. А ограниченията на държавното управление се разясняват от две гледни точки - хуманистична и икономическа. Едната гласи „ няма по-голяма полезност от човешкия живот “, а другата „ А защо ни е този живот, в случай че всичко банкрутира? ". Твоето място къде е по тези оси?
– Уф, е по какъв начин пък все намираме метод да се разделяме, и то толкоз поляризирано, че другари, братя се изпокарат и не си приказват с години... Как пък нашето общество не се сплоти един път! Като се видяхме свободни, откакто падна Стената, все ще намерим да се разделяме за нещо, а какъв брой послушни бяхме, като нямахме право на лично мнение... Направо ми се повдига понякога, като чета и чувам вести. Аз постоянно имам вяра. Моето място е да съм „ синя каска ”. Двама като се карат, аз ги разтървавам. В случая не съм на страната на мангър-мрънкачите и неверующите, тъй като виждам какво се случва по необятния свят. Никога не не помня, че живеем в по-добрата част на земното кълбо, и се веселя, че България се преценява с естествения, а не с Третия свят. Така че нося маска, вардя отдалеченост не тъй като ме е боязън от гибелта, а тъй като не желая да съм в тежест на днешните ни герои – медиците. Там е мойто място, при медиците... нали съм Доктор Блус (намигане).
- Можеш ли да коментираш ограниченията на Министерството на културата в помощ на свободните актьори, към които и ти принадлежиш?
- Не! Смятам, че свободен актьор е оня, който не чака на Министерството на културата. Представяш ли си Мик Джагър, Джими Хендрикс, Дейвид Гилмор и прочие да чакат помощи от някакво министерство?
- Преди няколко години ти написа във Facebook едно „ прощално писмо “ до подалия оставка от поста ръководител на Комисията по просвета Слави Бинев. Вече три години и половина отпред на същата комисия е друга известна с дейностите си в българската просвета персона - Вежди Рашидов, създател - за разлика от Бинев. Творец е и сегашният министър. Това по-добре ли е за културата?
- От време на време пиша някакви протестни писма и май понякога хваща дикиш. Рашидов несъмнено е създател, не знам и не ме интересува, но всички го видяхме по какъв начин " Мултигруп " му даваха някаква премия, което не беше по никакъв начин културно съгласно мен. За настоящия министър не знам нищо и не мога да кажа. Както към този момент споделих, считам, че рокаджиите са надалеч от министерствата. Културното министерство съгласно мен би трябвало да се погрижи за класиката, за театъра... ние все ще се оправим! Вярвам, че нашата аудитория е нашето министерство и по този начин е най-чисто и почтено.
- На протестния концерт в края на септември прикани „ Пазете се от вируси и комунисти! “. За вирусите е ясно, само че няма маски, които да пазят от комунисти. Не знам и по какъв начин да се дистанцираме обществено от тях - те са и измежду ръководещите, и в опозицията, и измежду самостоятелните, и измежду балансьорите?
- Много е елементарно. Като дойдат изборите, отваряме интернет и четем. Сега най-малко има отворени досиета и прочие история на индивида, който си е платил с нашите пари да го дават на тв приемника и да омайва със сладки приказки. Четеш му историята и преценяваш дали да му вярваш. На всички избори съм дал своя вот за необвързани с Българска комунистическа партия хора, последните години тези хора никак и не влизат в ръководството. Чудя се по какъв начин може народът толкова години да гласува за ченгета и всевъзможни „ някогашни ”, и за техните деца и храненици.
- Имаш ли пояснение за какво след 30 години сме в това състояние?
- Първо да кажа, че не считам ситуацията за чак толкоз неприятно, колкото злите езици приказват. Според мен у нас се случиха и доста хубави неща макар мафиотската ни кагебарска народна власт. Вярвам, че в България този, който има познания, умения и хрумвания, може да просперира. Познавам такива хора, обкръжението ми е от такива.
Но другояче... В началото на 90-те пуснаха бухалките, с цел да спрат ентусиазма на можещите и умеещите да работят и да развиват частен бизнес. Настъпиха свободните медии и вместо тях постановиха няколко ченгесарски. Премахнаха от музикалните щендове набиращата скорост българска музика - национална, рок, поп, блус, джаз, и изпълниха България с чалга. Напомпаха множеството медии с тази пост текезесарска халтура. В най-гледаното тв време един бръснатоглавец облъчваше простолюдието с неговите извратени послания... А помните ли разгологъзения билборд на паметника " Левски " на един гей-ромски извивач? Уф, чак ми се вгади, като си спомня. Все по този начин наречените „ дейни мероприятия ” за настройването на публичното мнение, тъй като публичното мнение взема решение изборите. Ето ви го резултата. България я ръководи Бай Мачо. Това е моето пояснение.
- Наскоро Вътрешна македонска революционна организация се опита да прокара законопроект за наложителни квоти за българска музика в ефира. Появиха се дори заглавия „ Музикалният отрасъл подкрепи… “. Какво не доближава на българската музика, с цел да има потребност от сходни ограничения?
- Принципно съм срещу наложителните неща. Особено в изкуството. Но някак си ми се желае да звучи в ефир повече Валя Балканска, Янка Рупкина, Ваня Костова, Георги Минчев, Милена, Валди Тотев, Стефан Вълдобрев, " Подуене блус бенд "....и доста други музиканти и артисти, които вършат хубави песни. Струва ми се, че всичко може да се прави, в случай че се съблюдават неписани закони и музикалните редактори наблегнат на повече българска, ама не обикновена, направена на компютър без присъединяване на нито един музикант, а стойностна, интелигентна и красива българска музика.
- Кои музиканти (живи и мъртви) би събрал в идеалната за теб блусрок група - вокал (хармоника), китара, клавир, бас, барабани?
- На барабаните Джон Бонъм, на баса Уили Диксън, на пианото Били Престън, китари Джими Хендрикс, Рори Галагхър, Стиви Рей Воон, хармоника Пол Бътърфийлд, Уилиям Кларк, вокал Мъди Уотърс, Джо Кокър, Дженис Джоплин, Георги Минчев, бекинг вокал Беси Смит, Биг Мама Тортън... доста са.
- Как се отнасяш към новите способи за слушане на музика през стрийминг платформите? В може би най-популярната видях единствено 1 албум на " Подуене блус бенд " и два твои?
- Нека има всевъзможни способи. Мисля, че интернет оказва помощ да влезем в къщите на хиляди хора... Е, не можем да изкараме огромни пари от това, но по-важно за мен е музиката да се популяризира и да допира хората, пък премията все ще пристигна някой ден.
- За какво мечтаеш и защо си признателен?
- Мечтая за доста завършения на пътя на музиката. Мечтая за пътешествия, за концерти и всевъзможни пачанги, с китара и хармоника в ръка... Мечтая настроението на нашата упорита нация да се вдигне някак и да се отдават хората не на мрънкане, а да съзидават и да се забавляват.
Благодарен съм на хората по нашите концерти за тези 30 години ваучър, бунт и ентусиазъм за мир, обич и независимост,.. Блусът е нашият дом, а Рркендролът - нашият полет... Научихме се да свирим пред доста и пред не толкова доста хора, само че най-важното е, че нито веднъж не се поколебахме да намираме смисъл.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ